Как работи кантората по мандат на граждани, които не се намират на територията на Република България?

 

 

                                       

 

В глобалния свят хората често сменят не само градовете, но и държавите, в които живеят и работят. Това значително затруднява правната помощ на такива лица в държава, в която те не се намират.

В областта на административното и гражданското право, когато адвокатът може сам да осъществи процесуалното представителство, е достатъчно да бъде изготвено пълномощно , едностранно подписано и изпратено от клиента. Законът за адвокатурата предвижда, адвокатът в този случай да завери копие на това пълномощно. В бързи и неотложни случаи, докато оригиналът на пълномощното бъде изпратен, може да се изгуби ценно процесуално време, което да доведе до лош край на делото. Тази опасност се предотвратява, когато по електронна поща се изпрати сканиран вариант, а чрез услугите на съответния пощенски куриер се получи на хартиен носител и оригиналът. Важно е например да се заплати навреме такса, която се дължи по дело- за назначаване на експертиза. Ако не се внесе такава такса навреме, се забавя и изготвянето на експертизата, което може да бъде изтълкувано от съдията като без основателно отлагане и страната да бъде глобена. Така клиентът ще плати ненужно няколко пъти.

По- сложен е въпросът с процесуално представителство по наказателно дело. Когато е задължително присъствието на подсъдимия, съдът може и да отложи делото, ако приеме, че е наложително неговото присъствие в залата, ако това ще доведе до разкриване на обективната истина. Независимо от това, ако трайно подсъдимият се намира в чужбина или по някаква причина не желае да участва в процеса, в случай че не се постанови и изпълни екстрадиция, с упълномощен защитник би могъл да се постигне добър процесуален резултат.Важно е в този случай клиентът да поиска сканиране на материалите по делото и даде лично становище по делото.  Доколкото процесът е устен, всички доводи, възражения, доказателствени искания, следва да бъдат внимателно анализирани и обсъдени с адвоката. За съжаление, някои лица не искат да присъстват на делата, поради страх, че след това ще попаднат в затвора. Те избират да изчакат хода на делото и ако получат ефективна присъда, да не се завърнат и да се укрият някъде до изтичане на давността. Практиката показва, че не малко осъдени лица внезапно се появяват именно когато изтече тази давност. Международното сътрудничество по наказателни дела в този случай обаче не следва да се пренебрегва от осъдените лица. Поведението им може да доведе до сурово наказание, защото ако са например на 20- годишна възраст, получат 5 г. наказание лишаване от свобода, вместо да постъпят доброволно в затвора и за няколко години да излязат, за тях започва един труден и неспокоен живот. Те непрекъснато са под напрежение, в тази ситуация могат да се подведат и да извършат и ново престъпление и така сумарно да получат наказание, което след залавянето им да бъде изтърпяно при много по-тежки условия.

При сделки с недвижими имоти адвокатът може да извърши всички фактически и правни действия. Когато клиентът е продавач, е достатъчно да подпише изготвените от адвоката пълномощно, декларации и съответните документи. За самата продажба се изисква нотариална заверка на пълномощното, която може да бъде изготвена в българска консулска служба на съответната държава. Ако лицето, което се нуждае от услугата, не владее български език, следва документите да бъдат преведени и легализирани по съответния ред. Той е специфичен за всяка една държава и затова преди изготвяне на документите, трябва да се проверят особеностите, свързани и със съответните двустранни договори, да с е направи консултация с нотариуса, който ще изповяда сделката. Практика е, различни нотариуси да се позовават на различни правни доводи, което усложнява понякога сделката. Затова следва внимателно да се проучи всеки казус.

Лишаване от българско гражданство по инициатива на държавата

Република България е страна по Европейската конвенция за гражданството- ЕКГ.

Конвенцията е в сила за Република България от 1 юни 2006г. и е ангажимент, поет в отговор на готовността на българската държава  да приведе законодателството си в съответствие с това на всяка една държава –членка на Съвета на Европа. В Конвенцията  е предвидена хипотеза, по силата на която по силата на закона или по инициатива на държавата, може определено лице да бъда лишено от съответното  гражданство. Вариантите са няколко, посочени са в чл.7 ЕКГ, като интерес за колизия с българското право представлява  хипотезата, когато е нанесен сериозен ущърб на жизненоважни интереси на държавата- страна по конвенцията . Тогава ex lege или по инициатива на държавата може да се стигне до такова лишаване от гражданство..

Конституцията на Република България обаче  предвижда, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство- чл. 25, ал. 3. В случая конституционната уредба на гражданство, намерила продължение и в Закона за българското гражданство, очевидно не предвижда хипотезата на лишаване от българско гражданство на тази категория лица  по реда на чл. 7 ЕКГ, което би могло да бъде разглеждано в Европа като дискриминационна норма, което би предизвикало и негативен обществен резонанс, от една страна.  ЕКГ в частта на чл. 7   се прилага у нас само за останалите български граждани, придобили не по рождение гражданство. В случая обаче, изрично в ЕКГ е предвидено, че  по тази конвенция държавата трябва да се ръководи от принципа за недопускане на дискриминация между нейните граждани, независимо дали са граждани по рождение, или са придобили нейното гражданство впоследствие-чл. 5, ал. 2  ЕКГ.

От друга страна, в годините на прехода много наши управленци са упреквани, че са нарушили жизненоважни интереси на държавата, например при сключване на неизгодни приватизационни договори, тежки престъпления против Републиката, лошо управление, сравнимо с трета национална катастрофа, а националната уредба в насока лишаване от гражданство не предвижда санкция. Поради липса на национална уредба нито едно лице не е било лишено от българското гражданство, а това поражда в обществото за усещане за ненаказуемост на лица, злоупотребили с даденото им доверие в личен интерес.

На трето място, българското гражданство, сега прикрепено към гражданство и на Европейския съюз, дава на неговите носители широки права, които други граждани по света не притежават. Чл. 5 и чл. 7 от ЕКГ са приети  без резерви /за антидискриминационната разпоредба, доколкото се намира в глава Втора от ЕКГ дори е забранено да се приема от държавите-членки с резерви/.

Това налага или да се промени в частта за лишаване от гражданство уредбата- въобще да не се стига до възможност за това, или да бъде приведено законодателството ни в съответствие с европейското.

В интерес и на Република България , и на Европейския съюз е, да бъдат предприети съответни действия по хармонизация на законодателството в тази насока, със задължителната оценка за въздействие на законодателството, което би се засегнало от такава промяна.