Какво се прави при повдигане на обвинение в полицията?

 

+359 888 520 528 WhatsApp Viber

Grozev Law Office

 

Често клиенти ме питат какво да правят, след като им повдигнат обвинение в съответното РПУ. Понякога, въпросът е защо те не са се обърнали предварително към адвокат, след като са призовани за връчването на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярката за неотклонение.

При всички случаи изборът на това дали следва да се явят с или без адвокат на досъдебното производство зависи от самия обвиняем, но понякога е задължително в условията, предвидени в НПК, за което им се указва още в призовката. Но дори когато не е задължително, ако лицето няма правно образование, би следвало поне да се консултира с адвокат по наказателни дела, тъй като последиците от игнорирането на това могат да бъдат за цял живот.

Обикновено, при повдигане на обвинение няма възможност да се прочетат материалите по делото, но пък има възможност да се получи на ръка въпросното постановление за привличане в качество на обвиняем, което съдържа точната правна квалификация на деянието, за което се придобива процесуалното качество „обвиняем“. Добре е, ако се яви лицето без адвокат, незабавно да откаже да даде каквито и да е било обяснения, а да отложи това докато запознае адвоката си с документа.

Изключително важно е в разговора си с адвоката, обвиняемият да му разкаже фактическо положение и да сподели дали това, в което е обвинен съответства на действителността.

Следва да се прецени и кога да се иска събиране на нови доказателства и какви конкретно, но това може да бъде извършено в етапа на запознаване с наличните доказателства, а по изключение , и по рано, по преценка на адвоката.

Тактиката на поведение, избрана от адвоката, може да спести на обвиняемия много нерви и усилия. Безсмислено е при дела, по които има валидно събрани доказателства, да сe води ожесточена битка в съдебната зала, независимо от реторичните умения на защитника, тъй като на финала подсъдимият ще заплати това поне с една трета по- тежко наказание.

.От друга страна, при липса на доказателства или неизвършено от лицето деяние, е безсмислено да се сключва споразумение за решаване на делото, тъй като оправдателната присъда, макар и изстрадана след години наред явявания по съдебните зали, ще донесе удовлетворение на несправедливо обвинения и материална компенсация за причинените му вреди от това по съответния ред.

 Съдебната практика е категорична, че заплатените разходи, ако не са прекомерни и са съобразени с нормативната уредба и конкретния случай, ще бъдат овъзмездени впоследствие.

 

Безумни изменения в НПК, които ще натоварят българския данъкоплатец

 

 

+359 888 520 528 WhatsApp Viber

Grozev Law Office

На 13.12. 2018г. в Народното събрание се приеха изменения на Наказателно- процесуалния кодекс /НПК/, но с текстове , касаещи изменение на Наказателния кодекс /НК/, в които се погазиха основни принципи на Конституцията на Република България /КРБ/.  С § 7, т.5, б. „в“ и т.19 от ЗИНК се приеха текстове, които принудиха дори главният прокурор в медиите да направи изявление и да коментира негативно неправомерното приемане на подобни текстове. Уведомяването за задържане на определено лице, може да бъде отложено за 48 часа, „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство“. По аналогични мотиви - и по отношение на непълнолетен задържан, се дава възможност на разследващите органи да не уведомяват до 24 часа. По този начин се промениха текстове на чл. 63 и чл. 386 от НПК.

При подобни текстове, ако Народното събрание не се съобрази с наложеното вето от страна на Президента, ще се наруши разпоредбата на  от чл. 31, ал. 4 от КРБ, която не допуска ограничаване на права на обвиняемия, в повече от необходимото за осъществяване на правосъдието, както и разпоредбата на чл. чл. 47, ал. 1 от КРБ относно правата на децата и предвидената грижа за тях от родителите им, които няма как да бъдат дори уведомени в разумен срок от задържането.

Най- вероятно при обжалване на законността на подобни задържания защитниците ще се позоват на трайна европейска практика, цитирана по конкретни дела и в президентското вето, както и в основни директиви на Европейския съюз, чиито положения не допускат подобни ограничения.

В случай че се приеме подобно законодателно решение, данъкоплатецът ще бъде принуден отново да заплаща законодателното безумие, като вярваме, че няма да се стигне до прегласуване на спорните текстове.