Лишаване от българско гражданство по инициатива на държавата

+359 888 520 528 WhatsApp Viber

Grozev Law Office

 

Република България е страна по Европейската конвенция за гражданството- ЕКГ.

Конвенцията е в сила за Република България от 1 юни 2006г. и е ангажимент, поет в отговор на готовността на българската държава  да приведе законодателството си в съответствие с това на всяка една държава –членка на Съвета на Европа. В Конвенцията  е предвидена хипотеза, по силата на която по силата на закона или по инициатива на държавата, може определено лице да бъда лишено от съответното  гражданство. Вариантите са няколко, посочени са в чл.7 ЕКГ, като интерес за колизия с българското право представлява  хипотезата, когато е нанесен сериозен ущърб на жизненоважни интереси на държавата- страна по конвенцията . Тогава ex lege или по инициатива на държавата може да се стигне до такова лишаване от гражданство..

Конституцията на Република България обаче  предвижда, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство- чл. 25, ал. 3. В случая конституционната уредба на гражданство, намерила продължение и в Закона за българското гражданство, очевидно не предвижда хипотезата на лишаване от българско гражданство на тази категория лица  по реда на чл. 7 ЕКГ, което би могло да бъде разглеждано в Европа като дискриминационна норма, което би предизвикало и негативен обществен резонанс, от една страна.  ЕКГ в частта на чл. 7   се прилага у нас само за останалите български граждани, придобили не по рождение гражданство. В случая обаче, изрично в ЕКГ е предвидено, че  по тази конвенция държавата трябва да се ръководи от принципа за недопускане на дискриминация между нейните граждани, независимо дали са граждани по рождение, или са придобили нейното гражданство впоследствие-чл. 5, ал. 2  ЕКГ.

От друга страна, в годините на прехода много наши управленци са упреквани, че са нарушили жизненоважни интереси на държавата, например при сключване на неизгодни приватизационни договори, тежки престъпления против Републиката, лошо управление, сравнимо с трета национална катастрофа, а националната уредба в насока лишаване от гражданство не предвижда санкция. Поради липса на национална уредба нито едно лице не е било лишено от българското гражданство, а това поражда в обществото за усещане за ненаказуемост на лица, злоупотребили с даденото им доверие в личен интерес.

На трето място, българското гражданство, сега прикрепено към гражданство и на Европейския съюз, дава на неговите носители широки права, които други граждани по света не притежават. Чл. 5 и чл. 7 от ЕКГ са приети  без резерви /за антидискриминационната разпоредба, доколкото се намира в глава Втора от ЕКГ дори е забранено да се приема от държавите-членки с резерви/.

Това налага или да се промени в частта за лишаване от гражданство уредбата- въобще да не се стига до възможност за това, или да бъде приведено законодателството ни в съответствие с европейското.

В интерес и на Република България , и на Европейския съюз е, да бъдат предприети съответни действия по хармонизация на законодателството в тази насока, със задължителната оценка за въздействие на законодателството, което би се засегнало от такава промяна.

Бързи и справедливи делби на имущества, придобити по наследство и при развод

Практиката показва, че при нежелание на съделителите при делба на общи имоти се стига до продължителни, скъпоструващи съдебни процедури, а за съжаление, някои от лицата, имащи съответни квоти от имуществата, не доживяват до финала на разпределението. Така се стига до хипотеза, в която претенцията на собственика накърнява не само неговите права- безвъзвратно изгубени, но и забавя реализацията на правата на преживелите, които  се товарят с разноските и очакванията си пред времето.

Разумният начин, за  да бъдат избегнати подобни опасности, е да се постигне справедлива, бърза и окончателна делба.

Българското право познава доброволната делба, която решава тези въпроси, но до нея се стига понякога много мъчително, което лесно би могло да бъде облекчено  с независима помощ на експерт- оценител и адвокат. Би могло да се използва, заедно с това  и съответен софтуерен продукт, както например този

http://www.lawmatic.com/bg/programs/podyalba-na-semejnoto-imushchestvo.

Проблемът се появява на първо място в две насоки- в желанията на съделителите за конкретни имоти, собствента им оценка за стойността им  и реалната пазарна оценка на всеки имот.

Би могло всяка от страните по една делба да  оцени имотите по начин, който намери за добър и пазарен, да заяви претенциите си, да се получи съгласие   от останалите   и изравняване на дяловете с пари- ако се наложи. Това е хипотеза, която обаче рядко удовлетворява в еднаква степен всеки един и именно за това би могла да се съдейства с услуга, която да гарантира бързи и справедливи делби на имущества, придобити по наследство и такива, поделяеми при развод.

Основно споровете са относно кой какво да придобие, каква е неговата оценка, както и ако не се стигне до това, кой да извърши продажбата на неподеляемото имущество, без да се стигне до накърняване на интересите на  съделителите.

Затова би могло да се направи следното.

Оценител на имущество определя по еднаква експертна методика стойността на всяко имущество, без да знае кой какво претендира, за да се гарантира така неговата безпристрастност. На база на неговата оценка се дава възможност на съделителите да получат съответни имущества, разпределени от тях доброволно. Онези от тях , които не желаят да получат имущества, а желаят да получат пари, продават по реалната пазарна оценка останалото имущество- било на останалите съделители, било на свободния пазар.

При подобна процедура  за бързи и справедливи делби на имущества, придобити по наследство и при развод са доволни на първо място клиентите, които бързо достигат до резултат, адвокатът, който получава справедлив хонорар за консултацията и подготвените документи, а и вещото лице, което ще изготви оценката за имуществото.

В интерес на обществото е, да се разтовари съдебната система от най- дълго протичащите във времето  дела- делбените производства, както и да бъдат освободени бившите съпрузи от дълги яростни съдебни битки за подялба на имущества.

В тази връзка целият процес от подялбата, до продажбата на имуществото, се организира от кантората при възлагане от клиенти с организация на описаното по –горе.

Подобно становище би било вероятно оспорено от някои представители на гилдията, които желаят  дълги години да водят дела, като старата приказка за адвоката, изучил детето си с едно – единствено дело. Подобни упреци могат да бъдат опровергани със задължителното прилагане на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при изготвянето на договора за подялбата, съобразен със сложността на конкретния казус. Със сигурност, натоварването на адвоката, разрешил сложния имотен казус на множество съделители, следва да бъде справедливо заплатено. Защото в противен случай част от неговите клиенти, могат и да не дочакат финала на една процедура. Което с не по- малка сила, естествено, важи и за адвоката. В тази връзка, колеги от практиката споделят, че се удоволствие биха предпочели това правно решение, вместо да отпочнат дългите процедури по ГПК.