Тежки последици от присъда по чл. 343б от Наказателния кодекс

 

 

 

+359 888 520 528 WhatsApp Viber

Grozev Law Office

       След измененията в Наказателния кодекс от   миналата година /ДВ, бр. 74 от 2015г./ за престъплението по чл. 343б се предвиди специален минимум. Предвиденото наказание е  лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Съобразно тълкувателната практика на ВКС за това престъпление не може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност по раздела от глава осма от Общата част на НК. 

             Така по отношение  на това сравнително леко наказуемо престъпление задължително признатите от съда за виновни в извършване на деянието  следва да получат наказание лишаване от свобода. Това  мотивира част от водачите, употребили алкохол и управлявали в пияно състояние, които не желаят да получат наказание лишаване от свобода, просто да откажат да направят  тест на дрегера и да предоставят кръвна проба, което макар че би ги лишило за един дълъг период време от право да управляват моторно превозно средство и да платят глобата по ЗДвП, им позволява да запазят чисто свидетелството си за съдимост.

                За упражняването на някои професии, българското законодателство изисква съответните лица да не са осъждани на наказание лишаване от свобода, което е и причина за такова поведение на водачите на МПС, които не желаят да бъдат осъдени по чл. 343б от НК. Практиката познава   множество други опити за заобикаляне на присъдата. Някои от лекарите са атакувани от пияните водачи  с настойчиви искания да сменят или загубят иззетата кръвна проба, а също така и да твърдят , че са алергични към метал- в много от болничните заведения вече няма вариант да се вземе кръвна проба след убождане с неметално острие.

          При всички случаи,спасителното  решение за водачи, употребили алкохол, е просто да не управляват МПС в пияно състояние. В спешни случаи едно такси би им струвало със сигурност по- малко от последиците, до които води едно осъждане.

 

 

 

 

Може ли общински съветник, осъден преди встъпването си в това качество, да продължи да изпълнява правомощията си?

 

+359 888 520 528 WhatsApp Viber

Grozev Law Office

 


         С решение на ЦИК № 1632-МИ, 31.08.2015г. са посочени условията и реда, на които трябва да отговарят кандидатите за общински съветници и кметове. ЦИК е приела, че право да бъде избиран за общински съветник и за кмет има всеки български гражданин, независимо дали притежава и друго гражданство, който отговаря едновременно на   условия, сред които и това по чл. 2.3:„ не може да се регистрира, ако изтърпява наказание лишаване от свобода /ЛОС/. Не може да бъде регистрирано като кандидат за общински съветник и/или кмет лице, на което му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда”.


           Въпросното решение е общ административен акт на ЦИК, което е обявено в сайта на ЦИК и не е обжалвано в тази му част в предвидения тридневен срок пред ВАС и е влязло в сила.

           Относими нормативни изисквания са и разпоредби в Изборния кодекс, ЗМСМА.

            Изборният кодекс, за разлика от цитираното решение  на ЦИК не предвижда за регистрацията на кандидатите да не са осъждани  на наказания ЛОС. Текстът в Изборния кодекс предвижда правото да бъдат избирани за общински съветници и кметове да имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място- чл. 4 ал. 5.

              В ЗМСМА е предвидено, че когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер- чл. 30 ал. 4 т. 2 . В последвалите разпоредби е предвидена процедурата по придвижване на документи, установяващи основанията за прекратяване до ОИК и съответно начините, по които се обжалва съответния акт или отказа да се издаде акт , касателно прекратяване на правомощията на общинския съветник.

              Буквалното, систематическо  и граматическо тълкуване на разпоредбите, би могло да се възприеме, ако се игнорира цитираното решение на ЦИК, че законодателят е имал предвид, че само на избран общински съветник, осъден на наказание ЛОС, следва да се прекратят правомощията. Аргумент за това е, употребата в съответния текст на пълно членуване- „съветникът” е осъден, тоест в качеството му на вече избран на местни избори кандидат, а не преди да придобие качеството на общински съветник. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на Изборния кодекс, която позволявала такава регистрация. Обратно на това становище е налице с решение по адм. д. № 174/2013, влязло в законна сила, на Окръжен съд- Ямбол.

               Би могло да се приеме, че при наличен, необжалван акт на ЦИК, независимо от аргументите относно извършване на граматическо и систематическо тълкуване, следва да се приеме, че ЦИК е „допълнила” със своето решение изискванията в Изборния кодекс, което обаче е недопустимо и би могло да се третира като нищожен  акт на ЦИК, тъй като въвежда нови изисквания за кандидатите, неразписани  в законодателството, с което поражда за тях правен интерес да искат прогласяване на нищожността на този акт.

             Правната защита на общински съветници, които са били избрани в местните избори при наличие на влязла в сила присъда за деяния, преминава през обжалване в лично качество на решенията на ОИК, респ. чрез оспорване на решенията на общинските избирателни комисии от централните ръководства на партиите и коалициите, номинирали съответния кандидат, избран впоследствие за общински съветник.

             Ако бъде поискано от Върховния административен съд да прогласи нищожността на решението на ЦИК, следва да бъде поискано спиране на административното дело по решението на ОИК, до произнасяне на съдебното решение на ВАС.

            В медиите са отразени случаи, при които местни общински съвети, през годините назад, не са сезирали ОИК, тъй като са приемали, че след като избраният общински съветник е бил осъден на наказание ЛОС, но преди да встъпи в качеството на съветник, не са налице основанията на чл. 30 ал. 4 от ЗМСМА.

           След приемането на решението на ЦИК, определящо изискванията за избора, би следвало съответната ОИК, като орган, подчинен на ЦИК, да бъде сезиран при наличие на данни за това, със съответните документи, установяващи основанията за прекратяване на правомощията.