Преюдициални запитвания по наказателни дела

   

    

+359 888 520 528 WhatsApp Viber

Grozev Law Office

 

     Основаната задача на преюдициалното запитване е да осигури еднакво тълкуване и прилагане на европейското право в границите на Европейския съюз. Преюдициални запитвания /буквално – „преди съдебния процес“/, представляват въпроси на съдебните органи на държавите, членуващи в Европейския съюз /ЕС/, които в процеса на разглеждане на едно конкретно дело, се сблъскват с обективни трудности, свързани с тълкуването и прилагането на правото на ЕС.

     Тези запитвания се адресират до Съда на Европейския съюз /СЕС/, като формират неговата косвена /преюдициална/ юрисдикция, която съставлява голяма част /близо една втора/ от неговите дела. Да се обърнат с преюдициално запитване имат право както съдебните органи на държавите- членки, така също и несъдебни органи, както например органи на особени юрисдикции, които решават съобразно правомощията си по националното право съответни спорове, повдигнати пред тях. Подаването до Съда на ЕС спира разглеждането на делото пред националния орган до момента, в който се получи отговора от СЕС. Въпросите, по които се отправя запитване, могат да бъдат от различен характер- тълкуване, разяснение на точен смисъл на учредителни договори или законодателство на ЕС, противоречия на отделен акт на ЕС с учредителни договори, което би довело до неприлагане на съответния акт на територията на ЕС, несъответствие на национален акт с правото на Съюза, като с оглед принципа на върховенство на правото на ЕС води до прилагане на неговите правила, а не на местното законодателство. Могат при съответни съмнения в точния смисъл на отделни разпоредби, съответните органи да отправят запитванията си. В областта на бившия „трети стълб“, разбира се, с редица уговорки, също има възможност да бъдат отправяни запитвания в областта на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателни дела, като през 2002г. Съда на ЕС отговоря на такова питане, свързано с правилото ne bis in idem- недопустимост да бъде привличано едно лице към отговорност два пъти за едно и също нещо, закрепено още в Шенгенската конвенция от 1990г.

   През 2007г. след реформата в ЕС, в резултат на действието на Лисабонския договор, се преустановява структурата на „трите стълба“, като преюдиацални запитвания могат да отправят по всички въпроси, касаещи тълкуването, прилагането на правото на ЕС, както и съответствието на местните законадателства, с някои изключения, касаещи основно общата външна политика, както и по политиката на сигурността. С измененията на Наказателно - процесуалния кодекс в ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г., се отговори на отдавна обсъжданата в правните среди липса в българското законодателство на възможност да бъдат отправяни преюдициални запитвания по наказателни дела до Съда на Европейския съюз /Съда/. Новата глава тридесет и седма законодателно запълни тази празнота в българското право. Необходимостта за новата уредба е била предмет на дискусии. Така например по дела с обществен интерес, по които е била ясно формулирана тази нужда, е било обръщано внимание от страна на правните среди за законодателния пропуск. През 2009г. е оповестена невъзможността по дело за пране на пари срещу Марио Николов и Людмил Стойков да бъде направено такова запитване, поради липса на установена национална процедура за това /дело по чл. 253 от НК/. Липсата на национален регламент е била коментирана както в отрицателен контекст- слабост на законодателя, така и до положително явление- с изказване на мнения, че преюдициалното запитване би могло да навреди, с оглед на това, че злонамерено би могло за бъде разглеждано като причина, довела впоследствие до това да се забави разглеждане на конкретно дело. Подобно на уредената в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ процедура по глава 59, съобразно Препоръките на СЕС към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ С 338/1, 06.11.2012 г.), през 2012 г. Министерството на правосъдието изготвя съответен проект за изменение на НПК, предвиждащ създаването на нова глава 37, касателно преюдициалните запитвания, но по една или друга причина, този проект не преминава дълго време по съответния път от проект до действащо законодателство. По силата на чл. 35 от Договора за Европейския съюз /отм./ следва българската държава да приеме нарочна декларация за това.

    Междувременно се натрупва значителна практика в частта за преюдициалните запитвания- по граждански дела /например по семейно- правни казуси/ и административни дела /предимно по данъчни дела/, по които различни по степен национални съдилища отправяха своите запитвания, но така или иначе до ноември миналата година по наказателни дела липсваше национална уредба в НПК. Българските наказателни съдилища, при липса на национален регламент за преюдициално запитване в процесуалния закон, са принудени да използват други възможности, за да сезират Съда, както например по дело С-310/16 Специализираният съд прави запитване, обосновавайки нуждата от това с разпоредби на чл. 325, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и други европейски норми. И без да е приета глава 37 от НПК, по дело С-171/2016 по искане на Районен съд- София, с решение от 21 септември 2017г. пети състав на Съда се произнася по наказателни въпроси, свързани с присъди на различни съдилища от ЕС, като определяне на общо наказание, недопускане на процедурата по чл. 463 и сл. НПК, както и на процедура, недаваща възможността за промяна на изтърпяване на вече определено наказание от един национален съд при определяне на общо наказание от друг национален съд.

    Разпоредбата на чл. 485 НПК предвижда, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси е от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По този начин законодателят очертава кръга от отношения, по които се прави това запитване /разпоредби от правото на ЕС в областта на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателни въпроси, както и по произнасяне на валидността и тълкуване на актовете на съответните администрации в рамките на ЕС в тази сфера/, както и надлежният орган, който следва да направи запитването. Това, съобразно буквалния текст на разпоредбата, е съответният съд, пред който делото е висящо. Липсва възможност за преценка дали да се отправи такова запитване, тъй като нормата е императивна - „отправя преюдициално запитване“. Отправянето на запитване става служебно, съобразно разпоредбата на чл. 486, ал. 1 от НПК, или по искане на страна по делото. Законодателят е разграничил правомощието на съда в зависимост от това дали неговата присъда или решение подлежи на обжалване. Ако се касае за обжалваем съдебен акт, съдът може да не уважи искане за преюдициално запитване, освен ако не намери налице основания за това. Предвидено е необжалваемост и непротестируемост на определението. Когато обаче съответния акт не подлежи на обжалване и протестиране, съдът отправя запитване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение /чл. 486, ал. 3 НПК/. Съдът винаги отправя запитване, когато има съмнение за валидността на акт по чл. 485 НПК, а при отправяне на преюдициално запитване съдът изпраща копие от него до звеното, осъществяващо процесуалното представителство на Република България пред Съда на Европейския съюз.

    Нормите , описани в тази част на глава 37, се нуждаят от прецизиране, като вероятно с изменение на НПК в тази част би се стигнало до по- детайлна уредба, касателно задълженията на националния съд. Реквизити на преюдициалното запитване са: релевантните факти и обстоятелства по делото и предмета на спора; приложимото национално право и съдебна практика; разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска; причините, поради които съдът приема, че преюдициалното заключение е от значение за правилното решаване на делото; кратко изложение на релевантните становища на страните; конкретните преюдициални въпроси; изложение на фактите и обстоятелствата, които обосновават необходимост от разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство, ако такава необходимост съществува; електронна поща или факс за осъществяване на директен контакт. Съдът може да запази в тайна самоличността на един или няколко участници или страни в производството. Преюдициалното запитване се изпраща заедно със заверени преписи от относимите документи по делото.

    Последици от отправяне на искането са спиране на производството по наказателното дело, задължение националният съд преди това да се произнесе и по мерките за процесуална принуда. Макар определението за спиране на производството от националния съд да не подлежи на обжалване, определението, касаещо мерките за процесуалната принуда, може да бъде атакувано по реда на глава 22 от НПК. За да не се стигне до ограничаване на възможност от провеждане на процесуални действия, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, при необходимост в тази насока, спряното производство се възобновява. Предвидено е и при спряно производство, националният съд да има право да разглежда мерките за процесуална принуда.

     При установяване на нови факти от значение за преюдициалното запитване незабавно се уведомява Съда.

    Задълженията на националния съд са разписани в разпоредбите на глава 37- след получаване на съдебен акт по преюдициалното запитване са да възобнови производството, а след произнасяне на съдебния акт, да го изпрати до Съда.

    Законодателят не е коментирал варианти за това как следва да постъпи съдията, получил съответния акт от Съда. Очевидно е, че задължителната сила на тълкувателния акт на Съда предопределя липсата на възможност на националния съд да не се съобрази при постановяване на своя акт с тълкувателния акт. Следва да се приложат правилата на въззивната и касационната проверка, в случай на несъобразяване на изнесеното в тълкувателния акт на Съда. Интересен казус би възникнал, ако не първоинстанционен, а например състав на ВКС не възприеме доводите на Съда. В този случай би следвало да бъдат приложени правилата за извънредния способ по възобновяване на влязъл в сила съдебен акт.

    При наличие на текстовете на глава 37 НПК се поставят завишени изисквания към наказателните магистрати. Решаващият съд и участвалият в делото прокурор като страна в производството следва при конкретен казус, да реагират при установяване на съответната необходимост от преюдицилно запитване. Това предполага познаване не само на европейското право в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, но и практиката на Съда при казуси, налагащи поисканото тълкуване.

    Ефектите от тези завишени изисквания вече ще бъдат проявявани значително по - често и в разнопосочни направления. От една страна, за страните в процеса се дава възможност, в съдебна фаза да повдигнат въпроси, които биха били от значение за допълнителни гаранции за спазване на основните принципи на наказателния процес. От друга страна, следва решаващият орган, натоварен със задължение по националния закон, да отправя преюдициалното запитване до Съда само тогава, когато са налице условията за това, за да не се стигне до злоупотреба с право, независимо от това от къде би се стигнало до желание за това- било от защитата, било от обвинението.

Grozev Law office

    Използвани източници:

1.Наказателно-процесуален кодекс, обн. в Д.в., бр. 86, 28.10.2006г., с посл. изм. и доп. Д.в.,бр. 7 от 19.01.2018г.

2.Право на Европейския съюз- http://eur-lex.europa.eu

3.Право на Европейския съюз, Жасмин Попова, 2015г., издателство Сиела

4.Досъдебното производство по НПК /Теория и практика/, проф. Маргарита Чинова, 2013, издателство Сиела

5. Право Европейского Союза- новый этап эволлюции: 2009-2017, Энтин М.Л., 2009г., издателство „Аксиом“

6.Българско право- https://web.lakorda.com/lakorda/

7.The ABC of European Union Law, Professor Klaus-Dieter Barchardt, Publications Office of the European Union, 2010