Често ме питат клиенти по наказателни дела- какво да направим, за да спечелим делото?
Понякога, отговорът на този въпрос, за съжаление, е простичък- нямаме полезен ход, освен да направим споразумение за решаване на делото още в досъдебното производство, респ. в съдебната фаза. Естествено, практиката показва многобройни изключения, когато при уж доказани обвинения се постига оправдателна присъда, и обратно- при липса на доказателства за съпричастност, съответното лице попада в затвора, и то за дълъг период от време, без да може спрямо него, независимо от усилията, да се постигне справедливост. Факт е, че всяка една съдебна система не може да работи, без да има процент от т. нар. „съдебна грешка” при наказателните дела.
За правилното процесуално поведение са необходими три предпоставки.
Първата е, да има взаимно доверие между клиента и защитника. Когато по някаква причина такова не съществува, субективно в някой от тях двамата винаги ще съществува съмнение, че не се е случило каквото е необходимо, за да се постигне полезната присъда. При условията на лична криза, някои клиенти или не могат , или не искат да заплатят договорения хонорар, отнели са много часове работа на защитника, но не са били коректни към него, по една или друга причина, неизпълнявайки договора си с него. Това провокира отношения, които са далеч от правото , а това се отразява на качеството на защитата, защото защитникът по правило винаги отделя необходимото време, внимание и усърдие на тези, които са били лоялни към него, тъй като в противен случай се обрича на проблеми. Затова голяма част от адвокатите в България вече не работят преди да им бъде заплатен изцяло хонорарът за първата инстанция.Естествено, за доверието към адвоката и обратно, от адвоката към клиента, множество фактори могат да имат едно или друго отражение- проявеното взаимно внимание, откровеност, възпитание, отношение и прочие.
Втората предпоставка за добър резултат по делото е и адвокатът , и клиентът, да са добре запознати с материалите по делото. Адвокатът, съдията и прокурорът не знаят преди гледане на делото какво реално се е случило . Единствено подсъдимият е най- добре запознат към този момент с реалната картина, дали някои от свидетели лъжат, защо , какви са отношенията между участниците в процеса и т.н. Затова е добре човекът, който е страна в един процес, внимателно да се запознае с всички материали и да обърне внимание на адвоката, да му помогне и насочи към определени факти , които са му направили впечатление, за да се потърсят правни варианти за реакция в наказателното дело.
Третата предпоставка за полезност на защитата е, да се потърсят услуги на специалист в определената материя. Няма как адвокат без никакъв опит в наказателните дела, да бъде полезен при вземане на решение как да се постъпи още в разпоредителното заседание в съда, както и в по –ранната фаза на процеса- в полицията или в следствието. В дебрите на Наказателния кодекс е добре да има съветник, който има поне десетина години юридически стаж, защото реално е проследявал какво се случва в наказателните дела, как те са ходили до Върховен касационен съд, как е била „обръщана” присъдата от осъдителна в оправдателна и обратно.
Не на последно място, не следва да се игнорира и случайния фактор, който може да доведе до изненади в процеса. Възможно е защитникът в наказателното дело да има голяма заетост в дадения момент, съдията или прокурорът по делото да имат специфично разбиране за водене на конкретен вид дело, различен от разбиранията на други техни колеги, при което да се постигне различен резултат от планирания.
Независимо от случайните фактори, които безспорно се отразяват на една защита в наказателното производство, следва клиентът да има предвид, че от него в голяма степен зависи изхода на делото, тъй като при спазване на трите задължителни предпоставки, определено шансовете за полезен резултат се увеличават.