Да обжалвам ли, или да не обжалвам електронния фиш?

Често лицата- физически лица, управлявали личните си автомобили , или транспортни фирми, които в определения от закона срок са наказани с глоба или трябва да заплатят компенсаторна такса, за да не им бъде определено по- тежко наказание, се допитват до това дали трябва да обжалват, или не трябва да обжалват издадения електронен фиш.
Те твърдят, че например са управлявали съответния автомобил с включени светлини, но са санкционирани, защото съответния служител от КАТ не бил добре забелязал това, а в колата е имало и свидетел, който е наблюдавал шофирането , съгласен е с водача и е чул съответното възражение за оспорване на нарушението и дори същото е било записано. Наскоро посъветвах лице, което е наказано с глоба от 20 лв. какво да направи , съобразно установената процедура по ЗАНН.
Доколкото обаче, за разлика от физическите лица, които най- често с електронния фиш заплащат сравнително невисоки суми, при определянето например на компенсаторни такси за превозваческите фирми се дължат немалко пари, като напоследък има оплаквания, че АПИ издава фишове, без да има за това основание, тъй като водачът на товарния автомобил не е извършил твърдяното нарушение- например не се е отклонил от маршрута, за който или е закупил съответната маршрутна карта, или е заплатил съответната такса, а се твърди, че е изминал съответния маршрут, без да е заплатена сумата.
При всички случаи, когато е извършено нарушението, по- разумният подход е да бъде заплатен фиша в определения в него срок. Макар и да има известна неточност в издаваните от администрацията документи, вероятността съдът да потвърди със своя акт становищата на административно- наказващия орган, е твърде голяма. При развита процедура например против фиш, с който е определена компенсаторна такса, превозвачът следва да има предвид, че след като делото приключи, независимо то това кога, ако не се постигне отмяна на фиша, ще се заплати освен по- голямата сума и разноските по делото.
Затова отговорът на така зададения въпрос е преди всичко правен, но зависи от преценката на документите от юрист, който трябва внимателно да проучи изготвения фиш относно твърденията в него и на база на доказателства, които могат да се представят и съответно защитят в съдебната процедура, на база и на оценка на риска- до какво би довело евентуалното обжалване на електронния фиш като последици за жалбоподателя, а едва след това да даде съответното предписание за реакция.
Практиката показва, че тогава когато лицата, недоволни от издадените против тях фишове, се обърнат към адвокат за обжалване, обикновено са преценили този риск на база на разпоредбите на ЗДвП, които са длъжни да познават, и разумната реакция би била съдебното обжалване в предвидения законов срок.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *